Как да използвате етеричните масла dōTERRA
Произход на етеричните масла
Ботаническите наименования върху шишенцата са важни защото показват сходния химичен състав на растения от един и същ вид, което може да ви помогне да определите как и кога да използвате определени етерични масла.
- Семейство: голяма група, към която принадлежи дадено растение. Името на растението се изписва с главна буква, но без наклонен шрифт.
- Род: група свързани помежду си растения в рамките на едно семейство. Родът винаги се изписва с наклонен шрифт и главна първа буква.
- Вид: конкретното име на растението. Винаги се изписва с наклонен шрифт, като първата буква е малка.
- Хемотип: необичайно високо съдържание на определена химична съставка в дадено растение в рамките на един и същ вид.
Нека използваме Розмарин за пример:
- Семейство: Lamiaceae
- Род: Rosmarinus
- Вид: officinalis
- Хемотип: камфорен, цинеолен и вербенонен
Хемотиповете се изписват със съкращението ct. и ето по какво се различават в примера за розмарина:
- Rosmarinus officinalis camphor е богат на химикала камфор и действа като диуретик, мускулен релаксант и еменагог (стимулира менструацията).
- Rosmarinus officinalis cineole съдуржа голямо количество от химикала 1,8-цинеол, който е изключителен противогъбичен и противовъзпалителен агент.
- Rosmarinus officinalis verbenone има високо съдържание на химикалите вербенон и пинен, които облекчават мускулните спазми и имат муколитично действие.
Важно е да се отбележи, че хемотипът не посочва най-важния химикал в етеричното масло. Той по-скоро показва съдържанието на кой или кои компоненти е драстично завишено.
Биохимикът д-р Нанси Зуари посочва: „В литературата най-често за определяне на хемотипа се вземат предвид само главните съставки на етеричните масла, но не се отчита, че второстепенните съединения може да играят много важна роля в химичния полиморфизъм на даден вид. В допълнение на това, възможно е биологичната активност на дадено етерично масло да се дължи на синергичното действие на някои съединения с по-ниско съдържание.“
Огромно мнозинство от изследванията са направени върху отделни, изолирани химикали от състава на етеричните масла, а не върху самите масла като цяло. Този тип изследвания се наричат „съставни изследвания“ и са по-често срещани, защото фармацевтичните компании могат лесно да възпроизведат тези изолирани химикали, да създадат синтетични варианти и да ги включат в лекарствата си. Пример за това са ментолът и ментата. Има множество публикувани изследвания за приложенията на ментола, докато само малка част разглеждат специално етеричното масло от мента.
Състав на етеричните масла
Ако се интересувате от терапевтичната употреба на етеричните масла, много полезно би било да придобиете известно познание за химичния им състав.Така не само ще разберете по-добре как и защо действат етеричните масла, но и ще ви стане ясно колко е важно да използвате натурални, висококачествени масла. Етеричните масла имат различен химичен състав от този на другите масла и познаването на тяхната сложна природа ни дава по- добра представа за начините, по които етеричните масла могат да повлияят на здравето ни.
Етеричните масла са наричани „живата кръв“ на растенията. Те циркулират из тъканите на растението и преминават през клетъчните стени, като пренасят хранителни вещества до клетките и изнасят отпадните продукти.Тъй като химичният състав на етеричните масла запазва лечебните свойства на растенията, от които са извлечени, те представляват и възможност да организираме и балансираме енергията си. Ако тялото ни е извън равновесие и се бори с болест или дисфункция, маслата служат за възстановявяне на реда и баланса( или хомеостазата) в различните ни системи.
Изследвания са установили, че хора, които редовно използват етерични масла, имат по- висока устойчивост на заболявания, настинки, грип и други състояния, отколкото средностатистическия човек. Допълнителни проучвания показват, че след като се заразят с настинка, грип или друго заболяване, тези хора се възстановяват 60 до 70% по- бързо от останалите, които не употребяват етерични масла.
Съществуват две основни групи съставки на етеричните масла, които определят тяхната химия:
1)въглеводороди и 2)кислородосъдържащи съединения,
като всяка от тях допълнително се разделя на подгрупи.
Въглеводороди
Монотерпените са семейство химични съединения, съставени от компоненти, смятани за „върхови нотки“ – това са първите аромати, които усещате в даден бленд. Монотерпените се срещат в известно количество в почти всички етерични масла. Етеричните масла със съдържание на над 60% монотерпени включват тамян, грейпфрут, кипарис, лимон, хвойна и сладък портокал.
Ето и някои от лечебните свойства на монотерпените:
- антибактериално
- антисептично
- болкоуспокояващо
- деконгестантно (отбъбващо)
- експекторантно (отхрачващо)
- подобряващо кръвообращението
- отлични за дифузиране, тъй като убиват микробите във въздуха
- чудесни за дълбоко проникване във възпалени мускули и сухожилия
Сесквитерпените присъстват в почти всички етерични масла. Изследвания от университетите в Берлин и Виена показват повишено насищане с кислород около епифизната и хипофизната жлеза при въвеждането на сесквитерпени в тялото. Други проучвания установяват, че сесквитерпените имат способността да преминават кръвно-мозъчната бариера и да навлизат в мозъчната тъкан.
Ето някои от терапевтичните качества на сесквитерпените:
- антисептично
- болкоуспокояващо
- противовъзпалително
- противогъбично
- спазмолитично
- успокояващо
Кислородосъдържащи съединения
Фенолите имат забележителни лечебни свойства, тъй като действат стимулиращо на нервната и имунната системи. Те са отличен избор за борба с агресивни инфекции. Големи количества феноли се съдържат в полегналата голтерия, ригана, карамфила и чаеното дърво.
Терапевтичните качества на фенолите са следните:
- антибактериално
- антисептично
- дезинфекциращо
- стимулиращо
Алкохолите се делят на монотерпенови и сесквитерпенови.
- Монотерпенови алкохоли
Имат много малко странични ефекти и действат
- приповдигащо и енергизиращо
- антисептично
- бактерицидно
- противувирусно
- противогъбично
- противомикробно
Високи нива на монотерпенови алкохоли се откриват в масла от лавандула, роза, дъхаво мушкато, хвойна и чаено дърво.
- Сесквитерпенови алкохоли
Не се срещат често в етеричните масла, но когато се откриват (например бизаболол в немската лайка) , те притежават ценни свойства като
- стимулиращо черния дроб и жлезите
- антиалергично
- противовъзпалително
Съдържат се още в масла от сандалово дърво, джинджифил, пачули, ветивер, морковено семе и валериана.
Естерите са най-отпускащите, успокояващи и балансиращи съставки на етеричните масла, регулират функциите на нервната система и имат спазмолитично действие. Съдържат се в римската лайка, абсолю от жасмин и италиански хелихризум.
Терапевтичните качества на естерите са:
- болкоуспокояващо
- намаляващо стреса
- противовъзпалително
- седативно и успокояващо
Алдехидите действат успокояващо на нервната система, облекчават стреса и подпомагат отпускането. Нанесени топикално могат да дразнят кожата, но при вдишване имат силен успокоителен ефект.
Кората от канела и лимоновата трева съдържат голямо количество алдехиди, които имат следните свойства:
- антибактериално
- температуропонижаващо
- противовъзпалително
- противогъбично
- спазмолитично
- успокочващо
Кетоните имат отличителни аромати и действат успокояващо и седативно. Те също така стимулират регенерацията на клетките, подпомагат растежа на нови тъкани и втечняват секретите, което ги прави идеални за респираторни проблеми. Ментата съдържа по- голямо количество кетони, но такива се откриват и в розмарина, ветивера и шиповата лавандула.
Най-общо кетоните притежават следните качества:
- болкоуспокояващо
- подобряващо кръвообращението
- подпомагащо заздравяването на рани
- спазмолитично
- цикатризиращо (заздравяващо белези)
Действие на етеричните масла – как работи Ароматерапията
Етеричните масла улесняват естественото излекуване чрез стимулиране и укрепване на механизмите на самия организъм. Макар всички масла да са антисептични, някои притежават и едно или повече от следните свойства:
- антиперспирантни (против изпотяване)
- противовирусни
- антибактериални
- противовъзпалителни
- противоревматични
- спазмолитични
- успокояващи
- отпускащи
- газогонни
- ускоряващи зарастването на белези
- експекторантни (отхрачващи)
- седативни (приспивателни)
- слабителни
- диуретични
- антидепресантни
- очистителни
За разлика от химичните антисептици, повечето етерични масла са безвредни за тъканите на тялото, когато се използват правилно, като в същото време са мощни агресори срещу микробите и улесняват заздравяването на раните. Като цяло етеричните масла възстановяват баланса в тялото, ума и емоциите чрез усвояването им в организма посредством кожата и малките въздушни торбички в белите дробове, когато маслата се вдишват.
Всички етерични масла имат свои индивидуални характеристики и свойства. Макар някои масла да може да се използват самостоятелно за лечение на различни заболявания, те често работят най- добре, когато се комбинират, тъй като се допълват и подобряват свойствата си по същия начин, по който едно етерично масло би имало най- добър ефект като „едно цяло“, вместо когато е разделено на съставните си части.
Ароматерапията действа, като влияе едновременно на поне две нива – физическо и емоционално.
Установените ефекти от етеричните масла върху човешкия организъм може да бъдат разделени на два вида-
физиологични и психологически.
Първите въздействат директно върху физическото тяло, а вторите -посредством обонянието – влияят върху ума, което от своя страна също може да има физиологичен ефект.
Въпреки, че тези две нива се възприемат като отделни, трудно може да се обясни как етеричните масла са в състояние да засегнат едното ниво, без да повлияят върху другото, тъй като действителната способност на ароматерапията е да лекува целия индивид. Именно това я прави толкова ефективна и препоръчителна форма на лечение.
Физиологичните ефекти може да бъдат разделени допълнително на два типа:
- Масла, които действат чрез нервната система и в по- малка степен чрез ендокринната система
- Масла, които действат директно върху даден орган или тъкан от тялото.
Кожата и белите дробове са от решаващо значение за ароматерапията, тъй като това са двата основни начина, по които етеричните масла проникват в организма.
Кожата е най- големия орган на тялото, който основно се занимава с елиминирането на отпадните продукти, получени в резултат от ежедневните телесни процеси.
Това, което определя способността на всяко вещество да може да премине през кожата или не, е размерът на неговите молекули.
Водата и воднистите вещества не могат да се абсорбират в кръвния поток през кожата, въпреки че горните й слоеве временно задържат малко вода. Установено е със сигурност обаче, че ако молекулната структура на някои мастни вещества е достатъчно малка, те биха проникнали. Етеричните масла имат много фини ароматни молекули и могат лесно да се абсорбират през кожата.
Смята се, че етеричните масла проникват през космените фоликули, които съдържат себум, отговорен за естественото омазняване на кожата. Етеричните масла са много сходни със себума и затова се разпространяват през фините кръвни капиляри, разположени точно под повърхността на кожата.
Другият път за абсорбция е тяхното поемане от лимфата и междутъканната течност, която ги пренася до други части на тялото.
Ако кожата е здрава, първоначалното абсорбиране може да се случи само за няколко минути, но ще трябва повече време, ако кожата е задръстена отвътре с токсини или отвън с мръсотия. Затова състоянието на всеки индивид влияе върху реалното време за абсорбция и то може да варира от час при някои хора до 24 часа при други.
Ароматерапевтичният масаж предлага най- безопасния и най- ефективен начин за въвеждане на етерични масла в тялото, а когато се разреждат в подходящо базово масло, способността на етеричните масла да се абсорбират през кожата се усилва.
Белите дробове са другия важен орган, чрез който етеричните масла могат да проникнат в тялото.
Когато се вдишват, тези молекули достигат до малките въздушни торбички в дробовете, откъдето се разпространяват до малките кръвни капиляри. По този начин маслата проникват в основните кръвоносни съдове и навлизат в тялото като газове.
Макар че абсорбирането през белите дробове може да бъде много полезен начин за набавяне на етерични масла в тялото, то няма предимствата на масажа.
Освен ползите от терапевтичното докосване по време на масажа, чрез него маслата могат да се нанасят на цялото тяло в по-широка област, като по този начин достигат до желаните органи много по-бързо. Може също така да се третира някаква конкретна област директно чрез нанасяне на маслото върху определена зона или чрез насочване на маслото до мястото, където то е необходимо.
След като навлязат в кръвта, етеричните масла се разпространяват чрез нея или чрез лимфната течност и проникват в различните органи и тъкани чрез екстрацелуларната (извънклетъчна) течност. Подходящите масла се поемат и складират в частите на тялото, които се нуждаят от тях. Смята се, че тази способност на организма да „избира“ е резултат от синергичното действие на отделните масла. Това явление вероятно се дължи на вродената способност на организма да знае от какво количество се нуждаят всеки орган и тъкан в тялото, за да си възвърнат и поддържат здравословното равновесие.
